Мрачният избор пред Зеленски: Да приеме мирния план на Тръмп или да разчита на неблагонадеждна Европа

Европейски представители се поздравиха след разговорите в Женева през уикенда, тъй като предположиха, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще се вслуша в опасенията им относно налагането на лошо мирно споразумение на Украйна, пише "Политико".

"Въпреки че все още има работа, сега има солидна основа за продължаване напред", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, приветствайки "добрия напредък" - резултат от "силното европейско присъствие" на разговорите.

Със сигурност беше "прогрес" за висши съветници от ЕС и Великобритания да бъдат поканени да се присъединят към срещата в Швейцария в неделя, след като бяха изключени от първоначалния 28-точков план на Америка, за който се опасяваха, че е толкова пристрастен, че ще насърчи Русия да предприеме по-нататъшни атаки. Ликуването обаче бързо се върна към реалността. Вчера Кремъл отхвърли контрапредложението на Европа за прекратяване на войната, като старши съветник по външната политика на руския президент Владимир Путин заяви, че то "конструктивно изобщо не ни подхожда".

Украинският лидер Володимир Зеленски по-късно заяви, че американски и украински представители са се споразумели за съкратен текст, включващ някои от опасенията на Киев, въпреки че с Тръмп остават "чувствителни" въпроси, които трябва да бъдат обсъдени. Секретарят на сухопътните сили от армията на САЩ Дан Дрискол ще се срещне с руски представители в Абу Даби днес, за да обсъди мирната рамка.

Рискът за Украйна в момента е, че Путин може да върне американския президент обратно към изходната му позиция: 28-точковото споразумение за прекратяване на огъня, което предизвика срив сред служителите в Брюксел, защото би принудило Киев да отстъпи части от територията си на Москва, да се откаже от надеждата някога да се присъедини към НАТО и да намали числеността на армията си от близо 1 милион на 600 000 войници.

Ако това се случи, Зеленски ще се изправи пред злощастен избор: или да приеме предложението, изготвено от Тръмп и Путин, или да рискува бъдещето на страната си с надеждата един ден да получи достатъчно помощ от европейските си приятели. Това са същите тези приятели, които след близо четири години война няма да му изпратят войските си, нито оръжията, които иска, нито дори да изземат замразените активи на Русия от банките си, за да му помогнат да купи собствени провизии.

Нежелание за борба

За някои американски републиканци европейците, които възразяват срещу сделката на Тръмп и компромисите, които тя ще изисква, се заблуждават. "Каква е алтернативата?", запита Грег Суенсън, председател на "Републиканците отвъд океана" в Обединеното кралство.

"Можете да говорите за добра игра, можете да присъствате на всички тези дипломатически срещи и можете да изпратите всичките си най-добри хора в Женева, но единственият начин да победите Путин е да се биете - и никой от тях не е готов да го направи", обобщи той.

"Така че всичко е само приказки. Всичко звучи страхотно, когато говорите за демокрация и защита на Украйна, но те просто не са готови да го направят".

Европейските политици и чиновници не са съгласни с това твърдение, като посочват огромните суми пари и множеството оръжия, които техните правителства са изпратили на Киев от началото на войната преди близо четири години, както и икономическото предизвикателство от намаляване на руската търговия, особено на вноса на изкопаеми горива. След като САЩ оттеглиха подкрепата си, Европа видимо предприе стъпки, за да запълни празнината. Всъщност обаче първоначалното предложение на Тръмп хвърли в паника чиновници и дипломати в Брюксел и извън него, защото те знаеха, че Зеленски не може да разчита на Европа да направи достатъчно, за да помогне сама на Украйна.

Преди месец евролидерите се явиха на среща на върха в Брюксел, оптимистично прогнозирайки, че ще постигнат знаково споразумение за използване на 140 милиарда евро от замразени руски активи като "репарационен заем", за да се осигури сигурна финансова основа за Киев поне през следващите две години. Но при голяма дипломатическа и политическа грешка планът се провали на фона на неочаквани възражения от Белгия.

Без пробив по отношение на активите

Въпреки че разговорите между служители на Европейската комисия и правителствата на ЕС, особено с белгийците, се засилват, все още не е постигнат пробив. Някои дипломати се надяват, че натискът от Тръмп ще принуди Белгия и другите страни от ЕС, които имат резерви относно плана за замразените активи, да се включат.

Една идея, която не е изключена, е да се използват някои от активите заедно със съвместни облигации на ЕС или потенциално директни финансови вноски от правителствата на ЕС, обясниха служители. Някои дипломати от ЕС обаче се опасяват, че цялата идея за репарационен заем за Украйна, използващ замразените активи, ще се разпадне, ако окончателният мирен план съдържа препратка към използването на същите тези средства.

Първоначалният план предлагаше активите да се използват в инвестиционна кампания в Украйна, като половината от приходите да отиват в САЩ - концепция, която европейците отхвърлиха като "скандална". След като санкциите срещу Русия в крайна сметка бъдат отменени обаче, може да се наложи Euroclear - базираният в Белгия финансов депозитар, който държи замразените активи - да преведе парите обратно на Москва.

Това би могло да принуди данъкоплатците в ЕС да се заемат с изплащането на парите - сценарий, който вероятно ще натежи сериозно върху правителствата на страните членки, докато обмислят дали да подкрепят идеята за заем през следващите седмици.

След това е въпросът за запазването на мира. По-рано тази година френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър поведоха усилията за събиране на подкрепа за международни мироопазващи сили от страни доброволци, които биха сформирали "коалиция на желаещите". Година по-рано Макрон дори предложи идеята за "ботуши на място", преди конфликтът да приключи.

Той вече не говори така.

В знак за това колко труден би бил всеки разговор във Франция за изпращане на войски в Украйна, пламенният призив миналата седмица на новия висш генерал на Франция Фабиен Мандон към кметовете да подготвят гражданите за евентуална война с Русия предизвика вълна от възмущение и беше осъден от основните политически партии.

Мандон предупреди, че ако Франция "не е готова да приеме загубата на децата си, да страда икономически, защото приоритети ще бъдат дадени на производството на отбранителна продукция, тогава сме изложени на риск".

Макрон се опита да потуши противоречията и заяви, че думите на Мандон са били извадени от контекста.

В Германия пък външният министър Йохан Вадефул посочи, че Берлин "вече прави специален принос към източния фланг", като разполага боеспособна бригада в Литва.

"Целият Балтийски регион е ключова област, върху която Бундесверът ще се съсредоточи. Смятам, че това е достатъчна и широкообхватна подкрепа за Украйна", отбеляза той.

Украинците биха искали по-дълбок ангажимент на тяхна земя, но западноевропейците се притесняват да не понесат големи жертви, като изпращат войници на фронтовата линия.

"Поне Тръмп е честен за това", заяви Свенсън. "Можем да победим Русия. Щяхме да ги победим, мисля, бързо, ако приемем, че няма ядрени оръжия".